Гърми се... Тъмно е небето...
Надуват бузи облаци сърдити...
Моли се! - шепне ми сърцето -
Дъждът е за кирливите ни ризи.
Глух тътен... Всичко се снишава...
И всеки гледа да се изпокрие...
Безпътен вятърът повява
и с взлом вратите мъчи да разбие...
Присветва... Въздухът е тежък...
И глухият ще чуе тишината...
Олеква... в миг щом на манежът
от капка дъжд преражда се душата. ...