Господи, знам че съм длъжник,
ала дай ми либе да обичам.
Младостта минава като миг.
Дай - и тя да ме обича.
Боже, знам че все греша,
ала дай ми радост, дай ми слънце!
Прогони ти мойта самота,
че от огъня ще стане въглен.
Господи, прости, че все те викам,
а пък после ти обръщам гръб.
Ала все из този свят се скитам,
подир мене все е мойта скръб.
Господи, дари ме със любов!
Нека да е, Боже, споделена!
Дай ми, Боже, пък и неготов,
че душата моя е сломена.
Господи, живея за мига
в който моята любов ще срещна.
Знам че тази самота,
Господи, е не по-малко грешна.
Господи, ти знаеш моята душа!
Тя е нежна, праведна, гореща.
Боже, дай ми любовта!
Аз ще чакам, Господи, с надежда.
© Александър Лозанов Всички права запазени