Недей да палиш огън на брега.
Седни и ме изчакай. Ще пристигна.
Ще дръпна пелената от сумрак,
на пясъка до тебе ще се свия.
Ще мина по ръцете ти със дъх
и раменете с шепот ще обвия.
И всеки стон ще бъде бавна смърт,
която Аз и Ти превръща в Ние.
Ще чуем ненадейно, че е то –
морето в тъмнината как пулсира.
Ще се превърна в мъничко ядро,
което ще зачене пак Всемира... ...