"Молитвата чува я и Дяволът "
Проклетнико, продължаваш да извиваш ръце,
само да чуеш някой от мъка да шепне на Божието уше.
Подло е дори за теб опашати, от глина подобието ми да майсториш
и с ноктите ти гноясали да ме ровиш.
Наострил слух за шума от рикошета на сълзите в земята,
стича ти се моментално слюнката от устата.
Молитвите ми горещи една по една нагло с годините наизусти,
разбра за раната без люспа как като нова стои.
С ехидна усмивка пясъчния часовник вече седми път напълни,
знаейки, че времето не ще лекува, а ще ме умори.
Ах, на какво си готов царю на Ада,
за да изгориш поредната душа на клада.
Зрител си как боря се с това топло чувство на сърце,
как наслаждаваш се, дъвчеш трохите на мъката, клатиш нозе.
Боже с последна към теб молба:
дай ми знак дали заслужава си да се боря за тази мома.
Постоянно да деля със Сатаната една килия,
с шепа надежда ще държа настрана неговата дяволия.
Ще му светя в очите кървави,
повече не ще ме припари.
Знаеш как обичам, не се глезя,
но да се боря сам без да знам, от зор се плезя.
И отрицание с Апостолско сърце ще преглътна,
угнетен не ще вървя, за съжаление няма да спомена.
С Твоята благословия,
макар в пустиня, ще търся друга идилия.
За да отпиеш от извора на любовта,
плащаш и данък болка.
Неписано правило,
за което перото топиш за подпис в червеното мастило.
Питам те за да премахна следите,
по които гони ме подземното куче,
питам те, в себе си отговор не намирам,
от неизживяна любов не се чувствам жив, дори да се напирам,
питам те, защото занемяха камбаните в гръдта,
чува се само тъжната мелодия от на Дявола флейтата.
2015г.
третият