От теб разбрах,че времето лекува,
а спомените с утрото летят,
разбрах,че самотата тържествува
когато свободата и дадат.
От теб видях,че бездната не може
гранита да превърне в ситен прах
и че изстива влюбеното ложе
когато вмъква се неканен страх.
От теб научих,че сърцето търси
молитвеник за вечни времена
и че душата може да прекърши
най-истинския вик на любовта.
От теб запомних,че веднъж се пада,
а болката неистово крещи,
че времето е огнена награда
когато го споделят две души.
© Наташа Басарова Всички права запазени