Разходих се в душата ти. Непредпазливо.
И се препънах в минала любов.
Мъжката ти същност трепна. Диво.
И ме пожела. На глас.
Тихо... И някак си свенливо...(!)
Като грешникът изрекъл
към Твореца си молитва. Боязливо.
Чух те и залитнах...
- Боже, ще ми простиш ли?!
Не че съм страхлива...
Не знаех, че сърцето ти е още живо!
Гласът на звяра в теб докосна тишината, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация