26.02.2017 г., 14:00 ч.

Моля те, ела! 

  Поезия » Любовна
985 8 14

Безмълвна съм, но моля те ела!

Аз три пъти на ум ще те изричам.

Товарът ми е цялата земя, 

а в този миг съм малкото момиче –

безсилно и уплашено в калта, 

с очи, в които сълзите преливат. 

Не мога да съм силна, не сега. 

Не мога да съм лека и щастлива.

Разпръсната съм в твоята душа, 

пришита към невидимите нишки. 

Съдба ли е да бягаш по света

от най-непоносимото обичане? 

Или да се откриваш точно там? 

В безкрайно неудобните въпроси? 

Във болка и в любов човек е сам –

спасение аз няма да си прося.

 

Но днес те моля, моля те ела!

За няколко минути, прегърни ме...
 

А после ще поема пак света, 

запазила в сърцето твойто име.

 

© Деси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??