Започнах да пиша роман седемтомен.

Написах поема. И хайку дори.

Защо ли пропадна в мене поета?

Причината беше, че нямах пари.

Тече си живота. И все се променя...

И жажда друга в мене вече гори.

Сега ме засипват отвсякъде пачки,

от тежестта им жестока направо боли.

Познах миризмата на паричния прах.

Но защо ли стихът се превърна във грях?

И вместо поезия изригват в мен храчки...

Боже! Прости мен несретен глупак.

Моля те, Господи, много те моля.

Нека да пиша поезия пак!