13.05.2009 г., 1:29 ч.

Моля, заповядайте (без предреждане) 

  Поезия
563 0 5

Изправен срещу бурята стоя,
дъждът във костите ми се пропива,
и на лице поредната бразда,
къде ли пътят ми сега отива?

И всички бродове зад мен
Стикс отсякла е невъзвратимо,
но няма аз да бъда променен,
съдбата ще посрещна пак невъзмутимо.

Дори и пак аз да се заблудя,
умът отново да отстъпи на сърцето,
ще чакам, вярвам и ще обожавам новата зора,
отварям в понеделник пак гишето.

© Никодим Сертов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??