17.01.2014 г., 9:06 ч.

Момчето 

  Поезия » Любовна
687 0 11

 

 

 

          Защо ме този свят тревожи,

          докога душата ми ще нищи?

          Стремежите си следвах, и можех ...

          Имах всичко. Всъщност нищо.

          Една любов ми остана за вечеря

          преди в тъма да се изгубя.

          Усещам я, тръпна я и я живея,

          всеки ден я дишам като лудост ...

          И в живота тежък и тревожен

          самотата разкъсвам на парчета.

          И съм аз. И съм възможен,

          и отново съм момчето ...

          Онова, което ти във  мен събуди...!

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, мили приятели, Септ, Адри, Силве, Миночка, Дани, Ена, Минка, Куш, Наде, Ели /Helius/, Сан, Краси, Ели /Voda/. Поддържате духа на момчето, което говори с морето ... на душата си! Затова съм ви признателен! Прегръщам ви всичките с усмивка!
  • Не остарявай, Вал!
  • Всеки път ме клъцваш отляво, човеко!
    Браво!
  • Съхрани Душата си, Влентин!
    Поздрав!
  • Поздрав за чудесния стих!
  • Момче,разбира се....,че кой е чувал за остарял поет?
  • Браво, пич! Харесваш ми. Най-хубавото нещо е любовта. И милиони да имаш, ако никой не те обича, значи си бедняк. Това от мен. Няма да те оценявам заащото пиша максимум пет и ще ти разваля оценката.
  • Прекрасно събуждане!
    Поздравления!
  • Мило ми стана, хубав стих, Вальо!
    Поздравления за едно момче, което не остарява
  • Хубава изповед!Продължавай да поддържаш момчешки духът!
  • Чудесен стих!Поздрави!
Предложения
: ??:??