3.12.2010 г., 17:53 ч.
Моментно
Скрита е самотата ми.
На думи крещя и се смея.
Живея привидно добре.
Нищо не чувствам. Наистина.
Дори не копнея.
Звъни във душата ми повик.
Далечен. И ням.
Напомня ми някой за себе си,
че още го търся в сърцето си.
Че той още е там.
На думи крещя и се смея.
Живея привидно добре.
Нищо не чувствам. Наистина.
Дори не копнея.
Звъни във душата ми повик.
Далечен. И ням.
Напомня ми някой за себе си,
че още го търся в сърцето си.
Че той още е там.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Полина Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
