Polia (Полина)
56 133
3.12.2010 г., 17:53 ч.

Моментно 

  Поезия » Любовна
705 0 4

Скрита е самотата ми.
На думи крещя и се смея.
Живея привидно добре.
Нищо не чувствам. Наистина.
Дори не копнея.
Звъни във душата ми повик.
Далечен. И ням.
Напомня ми някой за себе си,
че още го търся в сърцето си.
Че той още е там.

© Полина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много чувствен и раздживен стил! Поздравления!
  • ''Не се гаси туй, що не гасне ! '', благодаря ви, радвам се, че посланието на стиха ми, е стигнало до сърцата ви.
  • Колко красиво си описала ,че чувствата не се забравят лесно. Просто , кратко, но така дъблоко, като в душите ни любовта ,която се опитваме често да заровим дълбоко,дълбоко ...Поздрави
  • Прекрасно е !
Предложения
: ??:??