Веднъж... Някъде месец преди коледните празници в най-голямата виелица се роди едно момиченце. Нейните родители дълго се бяха чудили как да го нарекат още преди раждането му. Дали на бабата или пък на дядото. Затова в късния следобед, в който се родила, баща ѝ вече се бил запил с всички роднини от щастие за малката му новородена дъщеричка, затова майка и на своя глава измислила изключително красиво име, което не отговаряло на нито един критерии на бащата. Кръстила я София. Малката била олицетворение на красота. Големи кафяви очи, тъмно руса коса и леко тъмна кожа. Но ще ви спестя всички подробности около израстването на малката София, като обобщя, че прекрасното бебенце, вече е красива млада 16-годишна дама. Дете на вече разведени родители, тя пораснала умна и в същото време толкова наивна, че постоянно била наранявана и съсипвана заради прекаленото си доверие.
© Габриела Кънева Всички права запазени