Празен огън гори
без капка изгрев.
Красива рана боли
в столетен напев.
Пламък и болест
горят оголени крила.
Когато подарената младост
студена е била.
Към огъня тръгвам
без бащино лице.
Тесните прегради огъвам
с гневно сърце.
Разруха ме очаква,
течение без бряг.
Плачът замлъква,
но повтарям всичко пак!
© Нели Асенова Всички права запазени
обичам огъня