perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
21.05.2008 г., 9:12 ч.

Момичето от долината 

  Поезия » Любовна
2213 0 12

Тя идваше от Долината,

пространството на мълчаливите,

и стигна края в белотата

на дръзко примамливите.

Изгаряше с дъха си нежен

и с блясъка на черните очи,

а бе дошла от място снежно,

където Северът мълчи.

Блестеше бялата й кожа,

чернееше разкошната коса,

стройна, атлетично сложена,

ухаеше на утринна роса.

Не беше всъщност мълчалива,

преливаше от сила в нежността,

не знаеше какво е колебливост,

надсмиваше се дръзко над смъртта.

Момичето бе моята любима,

надскочила задръжките, срама,

но любовта ни бе ранима,

разделяше ни пътят към дома.

Решен на всичко, ще я търся,

ще бродя из потайните места,

боли, любимата ще върна,

за любовта й дал си бих честта.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??