2.04.2021 г., 7:39 ч.

Момина сълза 

  Поезия
5.0 / 4
482 2 2
Преди да са измислили скръбта
едно момиче тичаше на двора.
Над доверчиви шепички вода,
лицето му разпръскваше умората
на дългият и прашен,
страшен зид-
опасал
непорасналата къща.
Ще дойдат хора.
Ще родят скръбта.
Момиченцето в цвете се превръща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Младенова Всички права запазени

Предложения
  • Дойдох и днес... Не ти ли е студено? Под мрамора е ледена пръстта... Не, няма нищо ново покрай мене....
  • На върха на иглата застанал, триста дяволи дишат в тила ми. Запокитвам в небесната яма любовта и над...
  • Не питайте творец защо е тъжен и често се потапя в самота. С отнесена усмивка ще излъже, че е добре,...

Още произведения »