Там в градината пълна с цветя,
стоеше единствената момина сълза.
Нежна, но незабележима беше тя,
никой не бе открил скритата ú красота.
Живееше ден след ден със своите мечти,
да привлече истински нечии очи.
Да зарадва силно нечие лице
и любов да вдъхне в неговото сърце.
Белите ú цветове потрепериха леко от тъга,
а по листата ú спусна се капчица утринна роса.
Стоеше си там в градината сама
и мислеше си кой ли момък ще се докосне до нейната снага. ...