МОНЕТА
Телефонът до главата ти запъхтяно звъни.
Търси те другият, нахалният, казваш.
Говоря ти, че без любов минават моите дни.
А той трупа пари във жадната пазва.
Омръзнах ти, все да те търся и обичам.
Студена е моята стая, в банята няма и душ.
Ще ме хвърлиш, на стара пара ти приличам,
на паважа ще дрънна, като монета досущ.
Заспивай самотна, днес събра много лъжи.
Прехвърляй ги като старческа броеница.
Заспивай с усмивка, за теб има кой да тъжи.
Днес си царица, а утре без мене - старица...
© Мимо Николов Всички права запазени