Монолог
(каприз)
Тръгна си... Не се сбогува –
охладняла от Страстта...
В необята отпътува
и отмъкна Любовта...
Но не знам: в какво ли сбърках,
че останах не разбран...
А сърцето се побърка –
бие като барабан...
Та му викам на Сърцето:
- Спри бе лудньо, не тупти, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация