Самодива (Вики)
535 5952
15.03.2022 г., 9:25 ч.

Монолог на бурята 

  Поезия
709 4 8

Над море и гори, над реки,  планини,
безпощадно, внезапно връхлитам
и не питам дали жалиш тихите дни
или нещо те стяга чепикът. 

 

Нося вятър и прах, всявам ужас и страх,
с гръмотевици пея и плача.
И невинност, и грях с дъжд пороен залях,
и с градушка – за ниви палачът. 

 

Смазвам много треви и цветенца добри,
насекоми и плъхове давя.
След дъждовни стрели и въздушни вълни,
само силно дърво се изправя. 

 

И комини троша, и представи руша,
с моя верен привърженик – вятъра.
Имам волна душа, няма как да сгреша
нито звук от суровия театър. 

 

Не наричай ме зла, а грабни лудостта,
дето с облачни шепи дарявам.
Аз съм просто съдба – малка част от света,
но понякога, силно ранявам. 

 

А когато се спра и изгрее дъга,
виж пътеките -  росни и бели.
С теб, човече, ни обич, ни омраза деля –
просто бях твоят изпит за смелост. 

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??