Генка Богданова
Не искам да крия, отровата пия,
отчаян от този живот.
Тъй дълго самотен, повярвайте вие,
живеех сред вас като скот.
Защо сте смутени? Живота във мене,
реших да убия без жал.
Сърцето ми стене, живях до колене
затънал в житейската кал.
Едва ли за мене, със сълзи солени,
заплакал би някой с тъга?!
Хора студени и нагли кретени, ...