Главата ми нещастна пак ме цепи,
понякога си мисля – ще се мре!
Лекувам се с илачи - цели шепи,
но въпреки това не съм добре.
Снахичката - о, Боже, милост прося! –
синчето златно ми опропасти!
А клетникът пък на ръце я носи,
не вижда в нея грешки, ни вини...
А тя, без извинение, е кучка
и трябва да се върже на синджир.
Да секне всичко лошо що се случва
и в къщата ни да настъпи мир.
Пък гледаш я – на вид овца е съща,
но нравът й – по-лош от на оса!
Опитва се да командори в къщи
и всички ни да води за носа!
И що магии правих да миряса,
какви ли билки пък не й варùх –
дюшекът от отварите мухляса...
От магарица мляко я гостих...
До днес не зная, дявол да го вземе,
проблемът сложен как ще го реша?
Идеи, ако имате - приемам! -
че вече не остана ми душа!...
© Роберт Всички права запазени