Libra (И.Маркова)
74 132
24.06.2006 г., 18:26 ч.

Монолог на лирическата героиня  

  Поезия
692 0 11
И в лицето да ти крещя, че те мразя
не ми вярвай,
обичам те
и да те гоня от себе си, с махай се
пак не ми вярвай,
обичам те
и равномерни да са ми думите, чуй
не ми вярвай,
обичам те
ако някога млъкна, тогава е страшно
тогава ми вярвай,
отишла съм си.

© И.Маркова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Обичам го тоя твой стих!
    Поздрави Либра! Бъди обичана и щастлива
  • Много хубаво!
  • Страхотно е!Много въздействащо!Поздрав!
  • Прекрасно!!!Хенри
  • Красиво!
    И тук ти се прекланям!
  • Илона, понеже аз съм публикуващия редактор, държа да уточня, че не съм променял никога твой текст, нито на който и да е друг автор. Единствените промени, които правя са на пунктуацията и при правописни грешки. Щом смяташ, че така написано, е правилно, няма проблем - можеш да си публикуваш спокойно. Аз няма повече да ти пипам нещата, както и всички останали.
  • Ей това е тя... истинската шантавия на жените! )))) Отличен 6 за честността пък и за стиха! )))
  • Благодаря на всички, които прочетоха и харесаха.
    Една от причините да публикувам рядко в този сайт е, че ми редактират стиховете, когато ги качвам.
    Това е всъщност истинския стих.Предишния беше с редакция на публикуващия модератор.
  • Поздрави, Илона!!! Чудесно е!!!
  • Наистина е страхотно...Моите поздравления!!!
  • Страхотно! Браво, Илона!
Предложения
: ??:??