Монолог на осем крака
Искам да заспя отново, но все не мога-
една и съща, безсънна нощ е моята тревога.
Господи, една възглавница и одеало,
тухла, парче кашон и миризма на застояло
във някое мазе бездомно, да заспя-
дали ще е възможно?
Но без музика и факли и суетни дневни гости.
Едва ли ще е сложно...
Една усмивка като паяжина тиха, на отмора...
а устата ми сама ще се залости.
И докторът ми каза:"Лесно е, за Бога!", ...