valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
27.09.2008 г., 9:05 ч.

Монолог пред огледалото 

  Поезия
842 0 15
Различен съм от силните мъже.
Ръцете си с мастило вечер цапам.
Мечтите - пеперудени коне,
свирепи са, но никого не хапят.

Сам оседлавам своите тревоги
и паяжини ползвам за юзди...
Директна връзка имам само с Бога,
погнуса имам само от пари...

Аз не вечерям в шумни ресторанти,
в компании дори съм доста свит.
В душата нося своята галантност,
а бодигард е острият език...

Различен съм. Навярно даже странен.
Приятелите имат ме до тях.
Животът ми е ек от звън камбанен,
голяма част от него изживях.

Да се променям, вече ми е късно.
Всичко съм постигнал с този хъс.
Опитам ли, сърцето ще се пръсне.
Не искам да съм моделиран мъж!

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??