Монолог с душата
Седя в празната стая
и предпочитам да съм сама...
Никой не знае за какво мечтая
и за какво съм сама аз сега...
Обичам самотата до мен да седи.
Обичам със нея да роня сълзи.
Болката, впита дълбоко в душата,
разбира единствено самотата...
Кремена Кънчева Кънчева
2002год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация