3.12.2009 г., 1:40 ч.
Монолог с клавиатурата
Стоях си сам, прегърнал скуката,
а в главата ми похлопа нещо диво.
Без мисъл по клавишите зачуках
и стана цветно, промени се сивото.
Издава весел звук клавиатурата,
усмихвам ù се - колко е чевръста.
И римите редят се като щури,
макар да пиша само с два-три пръста.
И теза има, малко замъглена,
но все пак теза - "ТРЯБВА ДА СЕ ПИШЕ!",
и графомана бавно ме превзема -
диктува думи, рими, чет`ристишия.
Роди се! Ето я... Поредната творба!
В божествен ден, божествено написана.
Не ви ли лазят тръпки по гърба -
да не разбирате поета сте орисани.
© Хухавел Кайлъшки Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
хубаво!!!
-
На С.Л. с ногу либовен мирак!
А да земи и да каже,
некой в тоя късен час,
че безлюбовно може даже
да се яхне и Пегас.
Без любов не може песен,
нито стих да се напише,
нито да се копа чесън,
нито люляк да мирише.
Без любов дори прането
няма кой да го изглади.
Тенджерата с боба(клетата),
уж си ври, а виж загаря.
Ша са върна, мила, кротко,
страшно става щом прописа...
Ако пийнеш и две водки,
лелееее, почва да ма втриса! -
На Х. К. с любов
Обичам пръстите ти парещи
Обичам залезите с теб
Обичам устните, парфюма ти
Обичам всичко, всичко в теб!
Дори когато си далече
Ню Йорк, Париж, на край света
Аз зная, в мислите ми вече
си с тази, другата жена.
И зная, ще се върнеш тук.
Обичаш ме, обичам те и аз
Това крепи ме и на пук,
не давам имението ти, да...
Звезда ти подарих, съзвездия
А тази нощ без ни една...
В косите ми да ги подредиш,
ще ти покажа любовта.
Голямата любов веднъж
идва, пропуснеш ли...се скиташ...
Поспри, късмета си задръж
И диаманти донеси - защо не питай.
И все пак скъпи, трябва да се пише!
Роди се! Ето я... Поредната творба!
В божествен ден, божествено написана.
Не те ли лазят тръпки по гърба -
да не разбирате съпругата сте орисани.
Такава е съдбата на жената домакиня, с мъж поет, дето все повтаря: Трябва да се пише! Е те, прописах, щом трябва. Това се роди между запръжката на боба и гладенето на чаршафите, докато мечтаех да се върнеш, така се вдъхнових...До седмца, а не се върна, а издадох стихосбирка. Предупреден си, обич моя Кайлъшка!
-
-
Светле моя, обич моя,
като глъмер, като скука,
се изгубих във нощта.
Сляп съм мила, сляп и грешен,
и не мога да се върна у дома.
Светле моя, обич моя,
разпилях се като вятър,
разпилях се без следа.
Ще се върна, ща прегърна
и тогава ще разцъфне любовта.
Светле моя, обич моя... -
Лежал си той, целувал страстно скуката
А в главата ти похлопа пак дъската.
Без мисъл милият я зачукал...клавиатурата.
И станало цветно, ами вдигнал си...кръвното
Издаде весел звук, ами хубаво й е.
Ах, колко е чевръста в кръста, усмихвай се.
И позите редят се като щури,
макар да пипам само с два-три пръста.
В божествен ден, божествено изпипана
Така ще те полазят тръпки по гърба!
Аз ли не те разбирам, аз ли и парното ти платих?!
Орисан бил...
Скука, клавиатура, това псевдоними на новата ти ли са, мислеше, че няма да разбера?
Хич и не ми се вествай, уж стих, уж...Абе знам, че друго си искал да кажеш, ама те хванах!!! Кой за к’во си мисли, ама не на мен тия, разкрит си! Поет с поет такъв!
-
Хех*, драги ми! Не всеки те разбира... не всеки!
-
което си требе - ТРЕБЕ!
-
аз чудех се отде ми е плексита,
а то било от многото ревàне.
сълзят си и ме мокрят, без да питат,
а здрава плешка вече не остана.
пък имам и товари куп да нося -
то тежести, то мъки - хич не питай!
а гръб отде? риторика - въпроса...
ми яхвай я метлата и премитай,
че тоз Пегас - опърпан и опоскан,
едва ли нявга (милият!) ще литне. -
Да ги разменям? Колко му е, значи...
Ма тая шума кой ще я мете?
В изкуството да пишем и да плачем,
равни нямаме от векове.
Каква поезия се пръква без сълзи,
и порция сополи във добавка?
Кат зареват със нас луна, звезди,
а по крилата, куп летящи мравки-
мълчим и пишем, пишем и мълчим,
не чакаме дори за миг да втаса.
Думички, до думички редим,
оскубали перата на Пегаса... -
написал нещо - че и пък се ежи
и хоп - сдобил се с титла на поет.
от тръпки вече хвана ме сърбежа...
размяна пробвай - стихчета за смет
-
Готино е стихчето ти,....Кайлъшки !
Привет! -
Много добре си го изразил и така се случва.
-
-
това "откровение" е за достойно за поставяне "в рамка"
-
Тия, дето не ги разбираме, те са баш поетите)))
-
оно си го сака! Тая творба трябва да отиде на началната страница на ОТКРОВЕНИЯТА.
-
кое си требе... как беше после? шепа мравки имаш?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
