glezla (Станислава)
20 61
11.10.2011 г., 23:59 ч.

Монологично 

  Поезия » Любовна
711 0 8

Сърцето си в шепата събрах,

парченцата разплакани кървяха...

Пронизваше ме сиво-черен страх,

надеждите излъгани скимтяха.

Поисках да я утеша,

разкъсаната като дрипа вяра.

Отрязаха и двете ù крила!

Нима отново преживяваше кошмара!?!

И точно преди изгрев ти дойде,

когато беше непрогледен мрака...

За мен донесе в двете си ръце

светулката, която тихо чаках.

А бях готова да се закълна,

че по-добре ще е да плача,

но не и да подам ръка

на някого отново в здрача.

Надежда? Има, казваш ти...

И страх... пред себе си дори отричам,

че навярно... може би...

мога истински да те обичам...!!!

 

© Станислава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??