Обърна гръб… отказа да ме вижда.
Сбогувах се със старото си аз –
гневът ми на талази заприижда.
Дори без спиритически сеанс
е ясно, че ще сторя тъпотия
при спомена за нокътя червен
по скулата ми… Не на мене тия,
обаче… онзи, черният, сатен,
дантелите и всички финтифлюшки
ме връщат все към първия ни ден –
влетя с фанфари и тук-там цигулки,
вгорчи живота ми… и за момент ...