Стоя на скалата и наблюдавам морето,

отсреща стоеше ти -красиво, но тъжно Божие създание. Сълзи проливаш в морето,

нещо ти тежи на сърцето?

Без да мисля, провикнах се аз!

Не си струва сълзи да рониш,

съдбата ти - такава е !

Примири се и напред продължи!

Лошите миси загърби,

камъка от гърдите си изхвърли.

Сърцето ти знам, разбива се, като вълните в скалите, на синьото море.

Но в това море, колко живот има, не го убивай!

Потопи се в него, почувствай,  че си жива.

Ти ми се усмихна и си тръгна!

От тогава всеки ден наблюдавам морето,

запазило твоя образ.

Теб те няма,но тъгата остана!