Искам да седна удобно
и да те погледам.
Да ми разкажеш за бурните си дни
и щастливите картини,
които изплуват във главата ти.
Да ме погалиш нежно,
а аз да изтръпна,
защото ръцете ти са ледено студени.
Да ти е драго да ме гледаш
когато правя фигурки от пясък
сякаш съм на 2.
Да ме притиснеш в себе си
и да се изгубя във блаженство вечно...
Стана време да си тръгвам...
А колко искам да остана!
© Bibi Sim Всички права запазени