lips_of_angels (Ем)
164 5067
16.09.2009 г., 22:48 ч.

Море 

  Поезия
685 0 17

Аз не искам да имам по много

от онази любов пред очите ми.

Предполагам, че нося на болка,

но страхът ме удавя. Не дишам.

 

И сънувам море, топъл пясък и риби.

Гоня залези. Търся очите ти.

Като кораб, отплаващ със дните ми -

тръгваш, идваш, отмиващ сълзите ми...

 

И си тук. И те нямам. А в спомени,

като счупена мида, порязваш

онзи пламък, искрящ във очите ми

и ръцете студени, когато

 

няма въздуха как да поема.

Пеперуди прехвърчат в небето ми,

а дете носи залез във шепите.

Ти си изгревът, ти си морето ми.

 

А си тук. Ала как да се стигна.

Сплитам мрежи от дълго очакване -

да те имам. Навярно съм плакала.

Да потъна ли? - питам душата си.

 

 

 

 

© Ем Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??