17.10.2021 г., 9:54 ч.

Море от есен 

  Поезия
5.0 / 3
359 0 4
Денят е още тих, едва събуден
и капки по листата си блестят,
денят се ражда в есенното чудо
на този малък, но прекрасен свят.
Не виждам изгрев, слънцето е скрито
зад сивата загадъчна мъгла,
а лятото далече е, не питам
и казва есен: Влез, при мен ела.
Пристъпвам между цветно и дъждовно
с привкус на очароваща тъга,
ухае ми на есенна съдбовност
в море от багри, махам от брега.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Предложения
  • > ...а дъщеря ми – само петгодишна, > шепти: "Сняг, прости ми, че стъпвам по теб!" > > Елица Кръстев...
  • Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...
  • Когато ме целуваш само с мисли, а времето е просто отпечатък на болките, с които сме орисани, не спи...

Още произведения »