Морето буйно разбива си вълните
в брегът от скали , разбива си дните .
А там момче седи , броящо мечтите
като песечинки между пръстите бягащи ,
отлитащи и изгубени .
Вълна го удря и събаря ,
намокря го в студената вечер , която го сковава .
Време е просто да се оттегли ,
върви към моста на който беше влюбен някога .
Пейката още помни срещата ,
как сгушени седяха .
Пейката още пази попитите сълзи ...