20.10.2008 г., 0:39 ч.

Морето дрипаво... 

  Поезия
745 0 14

 

Морето дрипаво. Смехът на залеза.
Не помня виках ли. Живот преваляше.
Животът вече преваля хребета.
“Еще не вечер” – заклевам себе си.

Животът страшен и светъл. Скучно е.
Не ми достигат сълзи за музика.
Не ми достигат мечти за песен.
А помня някога – беше ми лесно.

Не ми е пролетно. Безкрайна зима.
Не чувствам полетно небета има ли.
Небето, моето, е сън и спомен.
Живея себе си, без да се помня.

Не ми е тъжно. Не ми е смешно.
Изглеждам някак си. И все погрешно.
Изглеждам глупаво. Край мене локвички.
В морето дрипаво измислям котвички.

© Лили Радоева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??