sailor1 (Морякът)
35 645
27.11.2007 г., 16:10 ч.

Морето кръстопът е... 

  Поезия » Любовна
911 0 4
МОРЕТО КРЪСТОПЪТ Е...

На М.

Морето кръстопът е
на болка, мечти и съдби.
Вълни пясъка разпиляват
и погребват проляти сълзи.

Всяко утро слънцето изгрява,
мъглата ражда алени платна.
Пред тях изправен е левент -
онзи, който нея заслужава,
с венец за разпиляните къдрици
от тайнството на любовта.

Лермонтова красавица на брега
за някого бленува и пише.
Една вълчица ще покорява света,
но без обич трудно се диша.

Встрани от малка икона  
някъде в една стая,  
замислена девойка седи
и притихнала си мечтае.
Дали тя съзнава властта  
на вдигнатите нейни коси?  
Нерядко в нощните часове,
самотна, като славей в клетка,
ражда огнени редове,  
за страст сред легло от цветя...

Жената на Хектор тъгува,
боговете и Елена проклина.
А жрица от Делфи
съдбата ни пророкува,
вечно да обичаме ни заклина.

Вятър раздира платната,
във вълните потъват закони.
Ерик стои на кърмата,
а скелети се смеят край трона...

Кръстопътища има пред всеки,
но пътят е само един –
сърцето, по който ни води
към непознатия любим.

© Морякът Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Хубав стих...Многопластов. Всеки може да намери нещо близко в него.
    Харесаха ми препратките към гръцката митология . Поздрав и щастлив ден.
  • Благодаря, че сте обърнали внимание на тези редове и сте ги коментирали!
  • То ни събира и ни дели, в него има истории за много човешки съдби!
Предложения
: ??:??