Избирам да съм вярна на морето,
във него да се сгушвам вместо в плът,
избирам утро с парещи солени устни,
които да ме будят всеки път.
Избирам да живея с бриз и слънце,
да отразявам пясъчните светлини,
избирам да преследвам мокри стъпки,
оставени от скитащите край брега мечти.
Избирам да съм мидено студена
и само слънцето да ме гори,
избирам за сърце микроскопична перла,
с коeто ще те чувствам, но няма да тупти.
Избирам на морето да съм вярна,
за да не остана никога сама!
Морето никога не си отива -
до край е вярно на брега.
© Пламена Троева Всички права запазени