Морето в мен
Благодаря на Надежда Кръстева (lamerdansmoi). Получих вдъхновиение от:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=302835
Морето в мен е прекалено тихо,
не го люлеят бури и цунами.
И бисерите в него се стаиха,
потънали в надежди неразбрани.
Морето в мен индигово се плиска,
крещи тревожно с гларусови ноти.
Самотно е, отчаяно е... Иска
да промени на някого живота.
Вълните му полека се разбиват,
облизват кротко пясъчните дюни.
Отблясъците потъмняват в сиво.
Тъжат за неизречените думи.
От водорасли е изплетен мрака.
Сълзùте ми са всъщност бяла пяна.
Морето в мен не спира да те чака,
макар отдавна тебе да те няма.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Харесва ми...
-
Прекрасно като образи и думи,
морето е за всекиго различно.
Вълните му когото развълнуват
сърцето му за цял живот обричат
на гмуркане към дъното на тайните,
на състезателно препускане след кораба,
на взиране със трепетно очакване
към синия безкрай на хоризонта...
И аз благодаря за вдъхновението момичета -
.... не знам какво да кажа.... БЛАГОДАРЯ на теб за вълнуващия стих! Докосна ме дълбоко. И благодаря, че често ти ме вдъхновяваш!
-
Много силно вдъхновение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Айде и аз благодаря
Хубаво!