22.01.2008 г., 10:54 ч.

Морска буря 

  Поезия » Гражданска
1659 0 9
Когато морето стане сиво като олово
и Посейдон започне да чете своето слово,
тогава рибите се крият, вълните ги покриват,
а рибарите замръзнали ръцете си потриват.
Романтиката остава, но посреща ни страхът,
страх ни е да мислим по-далече от носа.
Мечтите нaрастват заедно с вълните.
Животът ни потъва тайно в дълбините.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Предложения
: ??:??