Поискай ме, когато се сипе сняг през зимата,
а ти налял си вино, запалил си камината,
повярвай, обичам тази зимна приказка
и вън луна да свети с усмивка призрачна.
Поискай ме, когато стихне есен ветровита,
а ти събрал си урожая в година плодовита,
повярвай, не идва край, а новото начало,
затуй дръж здраво повода на кончето си бяло.
Поискай ме, когато се пукне цвят напролет,
а ти прегръщаш твоя свят от рози,
повярвай - частица съм от цветна приказка,
добре дошла съм - любима искана.
Поискай ме, когато гори те жежко лято,
а ти все чакаш божествена невеста,
повярвай, тайфун от нежно име е
тя - морска вълна (Мари-ола) усмихната.
© Мариола Томова Всички права запазени