Мечтаех в свят на кончета морски,
на сребристи дълбоки вълни,
сподиряна от погледи хорски,
от блестящи подвижни звезди.
С тях на воля отпих от водите
на вечерното лунно море,
дето фарът разбунва с лъчите
не едно капитанско сърце.
Захвърли ме... бутилка в морето!
Потърси зрънцето в мидата ти,
ех, как мило потрепва сърцето,
засияло сред морски звезди. ...