Не ме вини, че си отивам вече.
За всичко има сетен час.
Луната тайничко и днес ще зърне
сълзите наши в пагубния час.
Не ме изтривай от живота си със гума,
моливът се изтрива, тъй като е от графит.
А в сърцето ми като мастило попива
всяка дума, спомен, вик...
Не искам да ме чакаш пак на плажа,
да пишеш името по пясъка студен.
Единствено, което искам да ти кажа:
Обичах те такъв и морски, и солен...