Страхът разкъса нишката на мрака,
Луната се търкулна зад морето.
Сред плуващите, само аз се давя,
надеждите - спасителна жилетка.
Не става от вълните дом за мене,
морето се отрича от водата.
Не искам да се боря.
Няма време.
Изписах си сълзите във соната-
и бавно, много бавно тананикам.
Морето се превръща във решетки.
Да можех, Господи, да те извикам! ...