На сушата моряците се срещат
и бурите превръщат в питие.
Вълнение от чашите усещат.
Брегът не е за смелите мъже.

Моряците, когато се събират
и вдигат тост за своите жени,
те винаги във пяната се взират,
да я сравнят със морските вълни.

Моряците ругаят тишината.
Спокойствие не им е присърце.
Не пускат котва, щом задуха вятър,
проблеми не задържат във ръце.

Моряците не спират да мечтаят
за кораба, когато са навън.
Когато се люлеят във безкрая,
брегът е най-блаженият им сън.

Те знаят как изглежда хоризонта -
спокоен, развълнуван, разгневен…
Солената вода им е икона,
благословия – всеки следващ ден!