Той дойде с морския полъх
и пак с него си тръгна.
Онзи потаен мъж без име,
потайно гръб ми обърна.
Онзи, мъжът със очите,
в които бавно се давех,
с поглед от черни бадеми...
Заради него цялата парех.
Носещ аромата на лято
и сладки, нощни прегрешения.
Той със вълните си тръгна
и ми остави само примирения.
Моряците лъжци са омайни,
не оставайте в техните мрежи,
защото морякът бързо отплава
и не съзнава как живота бележи...
© Стефка Георгиева Всички права запазени