joanna_vas (Йоанна)
223 460
23.02.2005 г., 0:49 ч.

Мостът над реката 

  Поезия
803 0 5
Игрива съм извивка на път покрай реката
на който ти случайно уж ме срещна.
Сред капчици скокливи, протегнала ръката
зората с твойта обич ме посрещна.

Душата ми ликува и ... с бързея пътува,
подсвирква си небрежно със уста,
а нощем все сънува, как нежно те целува
на моста ... там, над шумната река.

Изпълвам устието до формата на делта,
а ти си океан от светлина.
Сърцето лъкатуши, изпълнено с надежда
и плиска лунни капки в утринта.

Небето ни поглежда и цяло се привежда
над пеещата весело река,
а слънцето с усмивка към мостчето поглежда
и леко ни докосва в песента.

Земята затрепери ... на пръсти се повдигна
и се превърна в палеща искра.
Окото закачливо през стихче ти намигна,
а аз съм листа в твоята ръка...

(На него пиша с факла ... без слова ...)

© Йоанна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ... Няма как да не възкликна : ... Просто нежно и великолепно !!! ...
  • Много ми хареса! Поздрави! 6 от мене.
  • Благодаря ви, обичам ви
    а точките ... те нямат значение
  • ведрото настроение е толкова заразително, че човек започва да се усмихва от обзелата го лекота... поздрав!
    Не знам кой беше гласувал две на този прекрасен стих, но ти си знаеш, че произведенията ти в никакъв случай не го заслужават, пък и никой не може да отнеме таланта ти, колкото и двойки да ти гласува...
  • очаровам се от ведротата ти -6
Предложения
: ??:??