И в мига, в който чуеш Китара
сред шума на безбрежно море,
ще си спомниш стотиците гари,
през които - си минал... Момче,
а смехът ще те кани - на гости,
онзи блясък в очите – ще спре,
да пристига единствено нощем,
сякаш Муза - при тъжен поет...
Ще се вдигне Небето - нагоре,
вероятно, да - с твойте Мечти,
а Животът - завидно Доволен,
ще прошепне – отново си Ти! ...