Моя грешна любов,
моя срамна болест,
топъл допир суров
и свенлива горест,
подранила зора
и бдение нощно,
тиха млада гора,
неразлистена още...
неизгасваща жар
от огнище студено,
извехтял календар
на сърцето сломено...
моя нежна любов
обругана и грешна,
как можах теб, любов,
толкоз късно да срещна
и за тебе дори
сред блатата нагазих,
но уви, но уви,
теб, любов, не опазих...
© Марин Ташков Всички права запазени