Не остаряваш моя любов, моя мечта,
в гърдите ми тупти едно младо сърце.
Душата ми тръпне когато срещне жена,
първа среща сякаш между момиче и момче.
Не остаряваш моя Любов, моя любима,
младостта си отива, ти оставаш с мен.
Една любов искрена от сърце, несравнима,
душата ми я жадува и търси всеки ден.
Не остарявам моя любов, моя любима,
времето с бяла четка рисува моята коса.
Ти си до мен винаги, душата ти е красива,
оставаш с мен понякога в радост и в тъга.
Не остарявам моя любов, моя любима,
като катедрала, с годините градиш красота.
Тялото се променя, но душата остава като на дете,
когато обичам моя любов, обичам от сърце!
© Валентин Миленов Всички права запазени