Оцеляла след грохота на бързащи улици, зад завеса от смог и бетонни гори ще те срещна навярно, моя нежност бленувана, там където небето рони дъжд от звезди.
Знам че носиш в душата си пролетно цвете и в очите ти греят от дъгата лъчи. Ти ми пращаш милувка на гълъб в крилете и целувки със росните капки в зори.
Моя обич нетърсена, синева недокосната, тиха болка и трепет, изгрев, полет и стих...
Остани само блян, пощади ме от болката, но в душата ми жива до край остани!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.