Моя обич, нощем в прегръдка ме люлееш,
сутрин с нежни думи ме събуждаш!
През деня те моля песни да попееш,
вечер ми мълвиш да те сънувам!
Моя обич, търсена и новонамерена,
губиш частиците си по пътя!
С многобройните си трептения
корена на злото ти изтръгваш!
Моя обич, искам още да плавам, да плавам,
в бъдното, с полюс на желанията!
На небосклона е винаги щастието!
Да, и от там се усмихва... безостатъчно!